МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

ЦЕНТРАЛНА КОМИСИЯ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА ОЛИМПИАДАТА ПО АСТРОНОМИЯ

ІХ НАЦИОНАЛНА ОЛИМПИАДА ПО АСТРОНОМИЯ

http://astro-olymp.org

  Ученици от 5-6 клас

1 задача. Посочете поне по едно съзвездие, което носи име:
а) на рогато същество;
б) на птица;
в) на водно животно;
г) на фантастично, измислено същество;
д) на човек – герой от легенда;
е) на предмет.
Нарисувайте някое от тези съзвездия така, както вие си го представяте.

Решение:

а) Рогати същества: Овен, Бик, Еднорог, Козирог, (Жираф – и той има малки рогца).

б) Птици: Лебед, Орел, Гарван, Жерав, Тукан, Райска птица, Гълъб, Паун, Феникс, Хизра.

в) Водни животни: Риби, Рак, Кит, Делфин, Златна рибка, Летяща риба, Южна риба, Водна змия.

г) Фантастични същества: Дракон, Козирог, Еднорог, Пегас, Центавър, Феникс.

д) Хора – митични герои: Орион, Персей, Цефей, Касиопея, Андромеда, Херкулес.

е) Предмети: Везни, Пещ, Микроскоп, Телескоп, Ъгломер (Прав ъгъл), Мрежичка (Микрометрична мрежа), Лира, Октант, Секстант, Длето, Кил, Кърма, Корабни платна, Часовник, Компас, Пергел, Стрела, Щит, Помпа, Жертвеник, Северна корона, Южна корона, Чаша, Маса.

(Достатъчно е да е посочено само по едно съзвездие от всяка група!)

2 задача. Напишете датата с месеца и годината, на която решавате тази задача, а също и какъв ден от седмицата е това. Напишете датата, месеца и годината, когато сте родени.
•  Определете какъв ден от седмицата е бил денят на вашето раждане.

Решение:

Нека допуснем, че участникът в олимпиадата е роден на 25.07.1993 г. и решава тази задача на 01.12.2005 г. – четвъртък. От 25.07.1993 г. до 25.07.2005 г. са изминали:

12 години×365 дни + 3 дни (защото 1996, 2000 и 2004 гг. са високосни и са по 366 дни) = 4383 дни.
Към тях прибавяме дните от 25.07.2005 г. до 01.12.2005 г., които са:
6 дни до края на юли +31 дни (август)+30 дни (септември) + 31 дни (октомври) + 30 дни (ноември) + 1 = 129 дни
и получаваме 4512 дни. В тях има:
4512 : 7 = 644 седмици и 4 дни.

Следователно участникът е роден 4 дни преди четвъртък, т.е. в неделя.

3 задача.

•  Коя е планетата на снимката?
•  По-голяма ли е тя, или по-малка от Земята? Колко пъти?
Може ли някога да използваме пръстените й като писта за състезание с велосипеди? Обяснете вашия отговор.

Решение:

Планетата на снимката е Сатурн. Тя е планета гигант около 9.5 пъти по-голяма по диаметър от Земята.
Пръстените и се състоят от многобройни малки парчета лед, примесен със скално вещество, всяко от които обикаля по своя орбита около планетата на доста голямо разстояние едно от друго. Така че, върху тях не може да се кара колело, понеже не са от едно цяло парче твърдо вещество.

4 задача. Ярката звезда Бетелгейзе от съзвездието Орион е гигантска звезда с радиус 1500 пъти по-голям от радиуса на нашето Слънце. Ако на мястото на Слънцето мислено поставим тази звезда, кои планети от Слънчевата система биха се оказали във вътрешността й?

Решение:

Радиусът на Слънцето е около 700 000 км. Радиусът на звездата Бетелгейзе е

700 000×1500 = 1 050 000 000 км

Във вътрешността на звездата биха се оказали орбитите на Меркурий, Венера, Земята, Марс и Юпитер, който е на средно разстояние от Слънцето 778 000 000 км. За следващата планета Сатурн това разстояние е 1 430 000 000 км и тя би била извън пределите на звездата.

5 задача.
•  Какво са така наречените “падащи звезди”? Правилно ли е това название? Защо?
•  По телевизията съобщават, че тази вечер се очаква метеорен дъжд. Трябва ли да вземете чадър, когато излизате навън? Обяснете своя отговор.

Решение:

“Падащите звезди” могат да се видят като движещи се светли точковидни обекти, които проблясват за кратко на небето и изчезват. Астрономите ги наричат метеори. Названието “падащи звезди” е неправилно, защото звездите не могат да падат на Земята и тези явления нямат нищо общо със звездите. Причиняват се от каменни или ледени частици, които се движат много бързо в междупланетното пространство. Когато срещнат Земята, те се врязват в земната атмосфера с високи скорости, силно се нагряват поради триенето с въздуха и започват да се изпаряват. Високите температури са причина изпареното от тях вещество и въздухът около него да светят.

Понякога Земята при движението си около Слънцето пресича по-плътен рой такива частици и тогава на небето се появяват толкова много метеори, че се говори за метеорен дъжд. Няма смисъл да взимаме чадъра си, защото такъв дъжд няма да ни намокри. Огромната част от частиците се изпаряват напълно далеч преди да стигнат до повърхността на Земята. В изключително редки случаи могат да стигнат до земната повърхност като метеорити.

6 задача. Вземете земен глобус (или карта на света). Представете си, че правите околосветско пътешествие, движейки се точно по екватора на Земята. По сушата ходите пеш, като изминавате по 40 километра на ден. По водата пътувате с лодка, като също изминавате по 40 километра на ден.
•  Кои континенти и океани ще пресечете?
•  През кои държави ще минете?
•  Като знаете, че дължината на земния екватор е 40 000 километра, пресметнете за колко време ще обиколите цялата Земя (приблизително години и месеци)?
•  Направете си тясна дълга лента от хартия. Ако е необходимо, залепете една за друга няколко ленти, за да получите необходимата дължина. Обхванете с хартиената лента земния глобус по екватора (или пък я разположете по екватора на картата на света). Отбележете със син цвят върху лентата участъците от вашия път, които пресичат океани, и с някакъв друг цвят (например черен) – участъците, пресичащи континенти. Измерете с линийка дължините на участъците, означени с различни цветове и ги запишете. Пресметнете приблизително колко пъти по-дълго ще пътувате по вода, отколкото по суша.

Решение:

•  Ще пресечем три океана и два (три) континента. Ако се движим от запад на изток, те са: Атлантически океан, Африка, Индийски океан, (Азия – ако считаме островите на Индонезия за част от Азия), Тихи океан, Южна Америка.

•  Държавите са: Габон, Република Конго, Уганда, Кения, Сомалия, Индонезия, Еквадор, Колумбия, Бразилия.

•  Делим дължината на екватора на разстоянието, което изминаваме всеки ден, и получаваме:
40 000 км : 40км/ден = 1000 дни.

•  Една година има 365 дни. Следователно 1000 дни са 2 години и 270 дни или приблизително 2 години и 9 месеца.

•  Към решението е добре да е приложена хартиената лента, с помощта на която е решавана последната точка от задачата.

Нека сме измерили за дължината на лентата – 1010 мм. По суша се движим през Африка – 96 мм, Индонезия, четири острова, съответно по 13 мм, 19 мм, 2 мм и 1 мм, както и Южна Америка – 83 мм. Общо – 214 мм.

По вода: Индийски океан – 158 мм, моретата между островите на Индонезия 15 мм, 6 мм и 21 мм, Тихи океан – 429 мм и Атлантически океан – 167 мм. Общо – 796 мм.

Като сравним двете общи дължини 214 мм≈200 мм и 796 мм ≈ 800 мм, виждаме, че по вода ще пътуваме около 4 пъти по-дълго, отколкото по суша.