Еклиптични координати

В еклиптичната координатна система основни елементи са северният и южният еклиптични полюси и еклиптиката. Еклиптичните координати са еклиптична ширина β и еклиптичната дължина λ. Еклиптичната дължина често се нарича астрономическа дължина или просто дължина на дадено светило, а когато става въпрос за еклиптичната дължина на Слънцето - слънчева дължина, и тогава се бележи с . Еклиптичната ширина на едно светило е ъгловото разстояние от еклиптиката до светилото и е аналогична на деклинацията при екваториалните координати. Еклиптичната дължина е аналогична на ректасцензията при екваториалните координати - отчита се също от пролетната равноденствена точка и в същата посока, но не по небесния екватор, а по еклиптиката. Слънцето прави една обиколка по еклиптиката за една година (в първо приближение - тропическа година, равна на 365^d.2422). Следователно всяко положение на Слънцето по еклиптична дължина съответства на определен момент от годината. Ето защо слънчевата дължина може да се използва за такова датиране на различни астрономически събития, което е независимо от обстоятелството, че годината не съдържа цяло число денонощия. Например, всяка година моментът на максимална активност на един метеорен поток може да се случва при една и съща слънчева дължина, макар че това съответства на различен час от денонощието или дори на различна дата през различните години.